• Пръскана мазилка (криминален разказ)
    0
    събота, 10 юли 2010
  • Пръскана мазилка (криминален разказ)
        3.5/5, 33 гласа

    Мотая се по халат. Към обяд е. Кафето вече бълбука в кафеварката. Нахапвам едно парче баница от снощи и се запътвам да отвеся…
     
    Осъзнавам се навреме и спирам (поне докато си доям). В паметта ми все още е ярък спомена  за миналогодишната следколедна утрин, когато дръпвайки завесите, за да се полюбувам на снежната феерия отвън, открих, че целият балкон и прозорците са богато оплескани с повръщано… Основното количество бе плеснало на парапета и тлъсти пръски от него бяха рикоширали навсякъде. Естествено, никой не се отзова на любезната ми покана:
     
    ”Който се чувства виновен (автор) на мазалото по терасата ми, да заповяда с кофа гореща вода, четка, парцал и гюдерия! Гарантирам дискретност!
                                                                                            Ковачева – новата наемателка на ап. 14”
     
    Обявата залепих на вратата на входа. Тогава изчаках 5 часа и в крайна сметка сама си измих стените, стъклата и мозайката при -12 градуса… Кошмар!
     
    Допивам си кафето. Косата ми почти изсъхна… Сега ще отвеся, ще проветря и - най-важното – ще погледна в дългия си черен, копринен чорап, който снощи закачих на стратегическо място. Мислех да си окача сутиена (чашките му са достатъчно дълбоки), но реших да спазя строгата католическа традиция. Така поне е в пасторалните американски филми. В други едни филми пък, Дядо Коледа се запива твърде рано (според православните традиции)…
     
    А и моят Дядо Коледа май снощи бързо го хвана… Но е успял да се изниже престъпно рано (още преди 10 заранта)… Какво да се прави – бизнес. Беше ми споменал, че трябва да закара с джипа двама работници на вилата, дето я строи на някакъв баровец, за да доправят шикарната пръскана мазилка…
     
    Все пак съм по-добре от миналата година, макар, че Толбухин (Добрич, де) си е все така далече за журналистка само с два празнични дни, която не може да си позволи самолетен билет… А Коледа е свят семеен празник… Е, поне не бях сама. Пък може и семейство да станем… Нищо, че ми е като дядо. Представям си, че в чорапа ме чака малка кадифена кутийка…
         
    Поемам дълбоко въздух и дръпвам пердетата. Нищо. Дори сняг се сипе. Побелява… Стеле се върху нещо червено в огромната сателитна чиния на втория етаж на тежкарската кооперация отсреща… А от чинията висят два крака в червени ботуши № 46-48. Ясно, Дядото се е изтърсил от шейната, прелитайки над покривите. Сигурно не е могъл да вземе завоя. Водачът явно е бил употребил алкохол…
         
    С къси фрази обяснявам на дежурния в полицията. И на фотографа ни. Утешавам го с фразата:”Пресата никога не спи…”. Обещава. В движение щипвам на ревера си служебната карта: “Молим съответните власти да оказват съдействие” и – спринт през паркчето.
         
    Там вече един камион, от тия дето оправят ел. авариите е спрял и двама полицаи правят оглед от издигнатата платформа. Идва линейка. Свалят Дядо Коледа – оказва се жив, малко понатрошен, но много пиян. Значи, не съм била далеч от истината…
         
    Свестява се и изтрезнява бързо в “Пирогов”…
         
    Случаят май се оказва прост и майтапски. Пък и с добър край… Човекът, коминочистач по професия, бил помолен от непознат нему (представил се за проспериращ бизнесмен) да се преоблече като Добрия старец и да иде, заедно с такъмите си на покрива на новата кооперация. Да намери комина, зидан с бял цимент между тухлите, да прокара четката няколко пъти, колкото да паднат сажди долу в камината… После да пусне с въженце, закачен на кукичка на края му малък, но скъпо опакован подарък (самолетни билети за екскурзия до някакво райско кътче)… През това време поръчителят щял да снима с видеокамера, а после да пусне записа на съпругата и децата си.
         
    Впоследствие се оказа, че непознатият беше пропуснал да спомене, че дечицата лично той закарал при майка си още на Бъдни вечер… Че платил на яки момченца да приберат любовника на жена си, веднага, щом излезе от входа… И кой-знае още колко незначителни подробности…
         
    А и пресните следи от куршуми по керемидите около комина наведоха полицаите на мисълта, че е смятал да плати на случайно срещнатия пред ЦУМ дядка не само с 15 000 лв и шише водка. Дядото обаче не помнеше нито кога е обърнал ¾ от бутилката, нито как е кацнал в чинията… Лудите и пияните Господ си ги варди…
         
    Дълго разкъртваха с канго касата на желязната врата… Първият поглед не откри нищо нередно, но все пак апартаментът имаше 9 стаи и 3 камини… Само изрисуваната стъклена плъзгаща се врата между спалнята и будоара беше натрошена. А вътре…
         
    Вече бях виждала повръщано. Не беше много по-различно… Горната половина на съпругата беше размазана по розовия мрамор на камината, по бялото кожено канапе пред нея, по копринените тапети, по огромното огледало на тоалетката, по розовия килим… Почувствах киселини да се изкачват предателски към гърлото ми… Изгониха ме.
        
    Докато колегата снимаше се опитах да интервюирам съседите. Естествено, никой не беше чул нищо… По Коледа всеки гърми, хвърлят “пиратки”, самоделки… Пък и при това масивно строителство… А будоарът е в средата на апартамента, без прозорци… Само стъклената стена дето беше избита.
         
    Дочаках в Управлението да потвърдят от Аерогарата, че съпругът, свекървата и двете деца са излетели за Виена. Билетите, разбира се – само за отиване. От там имаше 14 връзки във всички посоки за изтеклите вече 2 часа от кацането на самолета… Семейството с нови самоличности беше заминало в неизвестна посока. Авоарите на господина – също (и то предварително).
         
    Прибрах се скапана. И без това нямаше да заспя, така че седнах да напиша гвоздея за следпразничния брой. Тогава съгледах чорапа си – долу в стъпалото му лъскаше пакетче от златиста хартия с панделка на сърца…
         
    Домоуправителката ми даде Лексотан, дъщеря й ме напръска с газирана вода, а мъжът й (подполковник от запаса с 23 години стаж като сапьор) отиде да хване чорапа с машата и да го изхвърли през балкона.
          
    Ако не събори блока, ще го разпечатам.


    Светла Дамяновска, 1998 г.

    Сподели |
  • Коментари:

    кино

    Програма

    • 0.00–6.00 MAGIC NIGHT
    • 6.00–10.00 НА ЗАКУСКА С ДАНИЕЛ
    • 10.00–14.00 ЕЛ В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ